ОЩЕ ЕДНА НОЩ
Не ми се пише вече,
а и защо ли да го правя,
като никой няма да го прочете,
нощта бавно спусна си воала
с гримаса на разплакано дете.
Отдавна всички са заспали
в града тъй шумен през деня,
будуват само тъжни светофари
и заедно с луната огладняла
неистово очакват сутринта.
В боклукчийските казани ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up