Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват,
да можеш да спестиш обратната вълна на удара,
не е въпроса колко в нас сме прави или грешни,
а колко можем да се съхраним отново да се съдим.
Защото лесно е да кажеш тези тежки думи,
по трудното е да накараш някой да се изправи,
и да му дадеш онази доза, усет за достойнство,
когато, останали са само трохите на надеждата. ...