Още ли си тук да ме убиваш?
С обиди от безножни остриета...
Жестоко е! А никога не спираш!
Обичаш да ме гледаш на парчета.
Още ли си тук да ме прегръщаш?
Ръцете ти безчувствено докосват.
С фалшиви обещания се връщаш
и с очи, които минало износват.
Още ли си тук да ме напиваш?
С отлежало, тягостно отсъствие.
От своето си нямане наливаш,
налей поне и мъничко присъствие.