WOT (Коста Костов)
27 116
Jan 18, 2006, 8:37 AM

Още малко 

  Poetry
960 1 5
Още малко

Свещ до прозорецът гори.
Навън тъмно е,
виждам безчет звезди
по небосвода ясен и красив.
Луната съзирам във небето,
а отражението нейно плава бавно във морето.
Водата тази вечер е спокойна,
вълна единствена гребена разпени,
разби се и потъна.
Отвърнах аз глава.
Сякаш мрачната вода
отми надеждата една.
'Защо мисля за това?
Разбира се,че ме обича!'
Чувал съм го пъти толкоз,
колкото звезди са във небето.
Целувката й топла
по устните гори,
нищо,че беше преди толкоз дни.
Дни?
Може би малко повече дори.
Свещта започна да догаря.
Тъмнина ме целият обви,
но сърцето ми остана топло.
От искрица надеждата роди се,
до пламък любовта ми възроди се.
Лицето нейно в сърцето си ще пазя до края на света,
и ...

© Коста Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??