Още помня как лятото изтече –
в дните. Като пясъчен часовник.
Приклещен, денят залута завлечен
надолу, а е пореден летовник.
Влюбен летовник. Любовник наивен,
а още е лято и още дните са дълги.
И онзи ден, дори му стана противен,
изкачвайки стръмните стълби.
Но пак ще се видят другото лято,
и пак ще се срещнат на стръмните
стълби. Излезли от калното блато
за малко, ще блеснат очите им тъмни.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up