Не знам колко дни ми остават...
Звездите отдавна със мен не говорят,
а и Господ потули се в тихата църква.
Не поглеждам назад – тривиална история,
уморена от есени клапа в сърцето въздъхва.
Колко още любов? Сякаш някой е знаел кога
всеки дъх за последно ще спре да вълнува.
Нестинарки не плачат с обгорени от танца нозе –
всеки огън е топлел преди да помръкне във пепел
и да бъде съвсем приземено едното сърце.
Не ми стига сега ни деня, нито тъмната вечер,
даже болката, ще я кътам с надеждата твърде ревниво ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up