Какво безсмислие ни е живота.
Ний теглим този свят в ярем!
Стоим във скотобойната, до скота,
докато някой ден умрем...
Като удавниците търсим сламка,
та над водата да се спрем...
Попържаме живот и мамка,
и все от вътре се ядем!
Дори най-смелите мъжкари,
треперят в животински страх,
когато сетния им час удари...
Човекът пред смъртта е плах. ...