Още ме мамят високите токчета,
да ги обуя и тръгна напред.
И да звънят под нозете паветата,
сякаш, че всичко ми е наред.
Още ме мами и бялата рокличка,
цяла набухнала в златни цветя.
Сякаш току що извадена перличка
с блясък на обич по моята снага.
Още ме мамят пътеки към щастие.
Вятър косите ми с дъх да пилее.
Нищо, че бръчки чертаят годините.
Още момичето в мене живее...