… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души...
Достигам те на най-високия клон,
все по-близо до пламъка на безумието,
(Слънцето е обезболило себе си)
и искам точно от твоята длан да изпия
последната живителна глътка
от най-топлите бълбукащи думи,
(нали смисъла е в мелодията?)... ...