Мръсно бяла, натежала от влага, Мъглата прониква в дъха ми
и ме изпълва с виновно мълчание
с безмислена носталгия по скъпи спомени...
по сънища греховни...
Джекил (Иво)
Не, мъглата не е мръсно бяла!
Почернена е от твоите лъжи.
И от влага вече натежала,
напоена с моите сълзи.
Мълчание, виновно ли? Нима!
От спомени, та те къде са?
Зарових ги отдавна под праха ...