Плач и стъпки на изгубени съдби,
светлината пълни широките очи.
Излива се смях
и след това някой шепти,
приплъзват се словата,
облечени в сълзи.
Пленени от нощта
и след това изгрев чакат.
Тихи писъци в далечина -
откога те чезнат в мрака.
Но връща се странника
и взима това, което му принадлежи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up