В сенките е по-студено от студената зима,
мраз довяват с буреносен леден дъжд,
мен и ураганите ме бият със плесници,
а в сърцето болката ми е изсъхнал стрък.
През ехото едвам намирам тясната пролука,
дето моля се да срещна твоя силует,
в душата ми цари разруха яростна и глуха,
докато светът около мене се тресе, тресе.
Търся те, но не намирам друго,
освен прашинки финен прах,
проблясват тук-таме фосфени бели,
но ти не си и съм загубена във тях. ...