Още топло
Детето проплака
И поиска да срещне лошото
Предначертано му
***
Погледнах през прозрачните лещи
И света приближен
Ме уплаши
Събрах комплексите си
И наранен
Се заключих в самотата си
Имам си един
Малък прозорец
Мога да гледам през него
Но не мога да го отворя
Така ги правят вече
Имам си една бутилка
Която никога няма да се изпразни
Защото на дъното й пируват
Боговете на наздравиците
Понякога вечер с юмруците си избивам всички стени
И лещите се напукват и света се мени
Никога няма да събера всички части
На живота, който ми дадоха
***
Още топло
Детето изчака
И влезе в тъмната уличка
Сирени
Уплашени
Вият
Намръщено
18.01.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
Поздрав!!!