Вървя сама сред бури, урагани,
сред хорска завист, хорска суета.
Сърцето ми отдавна е във рани
и свикнало е с тази самота!
Отново падам от лъжи безкрайни,
далечен спомен ми е любовта.
От удари, сълзи и тайни,
душата ми проклина радостта!
Не знам дали ще те намеря,
но търся теб единствен на света,
остана снимката ти - нея имам.
И тя ме топли във нощта! ...