Jun 1, 2011, 11:18 AM  

Вишнев аромат 

  Poetry » Landscape
1164 0 29

 

В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.

И сякаш е нагиздено момиче –
привлича погледите, обещава....
По клоните й влюбен вятър тича,
листенца къса, белег й оставя.

Пилее ги като снежец последен –
върху запролетената земя.
А Слънцето се спира да погледа –
под облаци от вишнев аромат. 

 

 

 

 

 

 

 

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??