Замаяни, последните щурци
в тревите, сладкогласни, се надпяват.
Започне ли в септември да горчи,
в искряща тишина здрача взривяват.
А месецът така изящен, прям
намигва на мансардата с комина
с хлапашкия си ведро носен плам -
навярно с тях оспорвал е причина...
Да, как изобщо може да очаква
изгубеното лято да се върне,
но и защо ли, Божем, се оплаква,
че есен свойта сянка ще обърне...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up