Mar 10, 2024, 3:53 PM
Осиротяваме
Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе.
Денят ни става пуст и много тих,
все по-празното отвътре ни боде.
И сякаш се смаляваме… кап, кап
подобно капките от свещ горяща,
прогаряме за миг и ни остава знак,
сподавен вик в гърло се заклещва.
Осиротяваме, смаляваме, топим,
а те множат се, сбират се отвъд.
За нас остават спомени и да тъжим,
за тях – безкраят и светлина по път.
Осиротяваме...
10.03.2024
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
“Душата ни осиротява всеки миг,
щом близък наш политне към небе”
Така е. Загубите са тежки и трудни. Все едно губиш част от себе си!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
все по-вече и по-голяма става.
Подреждам, трупам липси час, по час
а болката от тишината задушава...
Съпреживях...