Осквернени спомени
Няма да си вярвам, че до вчера
ти бе вечната любов неотменна.
Снимка твоя, ако случайно намеря,
връщам я обратно – вече не е ценна.
Убедена съм, че пак ще се пресегна
да я видя за последно, сякаш ти си.
Не ще успея да я пренебрегна –
чувство на лицето ми личи си.
Забравил си, виждам, някои пособия,
използвани за повредена свобода.
Жаждата за обич аз прогоних я.
Твоята не ще бъде светената вода.
Свикнах вече с твоето отсъствие.
Имах месеци, а може би – години.
Токът за душата ми прекъснат е.
Ще взема да потърся нови исполини.
Ти не се залъгвай, че за теб милея.
Ако изобщо замисляш се за мен.
Това е новият ми начин да живея,
загърбвайки спомена ни осквернен.
Иначе добре съм, не се притеснявай.
Вчера ми подхвърлиха залък усмивка.
Ти върви към нея и бързо забравяй,
а аз ако оцелея, ще да съм щастливка.
© Биби All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много красив и съкровен стих! Ритмиката и лиричността са ти чудесни, Белназ! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти, Велине!