Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил –
за разбойника орден сияещ.
Осемте си живота дарил,
за какво? Не ти трябва да знаеш.
Всеки белег по него е драг,
той забравил е първата битка.
Стар, проскубан и зъл котарак,
но в съня си след котките митка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up