---
Там, където си мислиш,
че свършва небето
и където се ражда невинното стръкче трева,
и се смееш, а плачеш
(че тъй е прието) —
точно там се намира трамплинът за полет — в рова!
Там, където изричаш
"Амин" след молитва,
тежки дири дълбала в безсънните нощни луни,
точно там ще откриеш —
мечтите ти литват,
ако прежното време по ням циферблат занулиш.
И когато е празна,
безкръвна душата
и през облак изплаче бездънните свои очи —
ще пристигне Любим
с осми цвят на дъгата
и приятелски думи ще каже, ще блеснеш почти!
Ти тогава не тръгвай,
подай му ръцете —
и ще близне лицето ти грейнала топла роса.
С този Някой с усмивка
и плам ще усетиш
как във него ликът ти безкрайна любов е посял.
---
© Станислава All rights reserved.
Или оптимистична красота.