Останаха ми стиснатите зъби,
захапали душата, изранена
от блъскането в режещите ръбове
на камъка в гърдите. По-студени
от кален сняг, останаха ми дните,
в които да се движа без очи,
защото за какво са ми очите
във дни тунелни, черни, без лъчи.
Остана ми безумието само –
изгнила леш, положена в олтара
на спомена. В кандилото го няма
свещения тамян, горчи отвара ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up