Понякога горчиш като отрова,
понякога си цвете сред нощта,
луната целуваш в изнемога,
давиш болката в измамна красота.
И после – нищо, пак съм аз –
просветвам, пробягвам, обляна в теб,
шепна празни думи с нежен глас,
лъжи сладостни сякаш от мед.
Остана любов – остана, не отмина,
някой във душата ми мълчи,
насред ледената, но красива зима
ще залича в сърцето си горещите следи... ...