Nov 27, 2011, 6:42 PM

Останеш ли с мен... 

  Poetry » Love
935 0 3

Далечен вятър в мен бушува

и няма слънце в моя ден.

Капка дъжд ме пак целува,

и тя – нещастна като мен...

Слънце изгрява. В очите ми блесва
искрица надежда, искрица любов.
И вече си мисля – ще бъде чудесно,

останеш ли с мен до края, любов!

Но ето, замръзвам – шушулка съм вече,

студът ме пронизва със поглед студен.

Желание силно към теб ме завлече,

желание – вечно да бъдеш до мен...

Останеш ли верен на нашите спомени,

останеш ли верен на себе си ти,

не ще може никой от нас да изтрие

старите чувства, всички мечти...

© Мартина Ватева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??