Как да те забравя аз се питам,
отлетяло време, прекрасни мигове,
как да затворя аз очите
на това безкрайно влюбено дете.
В огледало виждам пак дланта,
да гали пак душата закопняла
и сякаш най- изстрадано в света
жадувам една само дума закъсняла.
„Остани!”- стена и се моля.
„Остани!”- не поемай този път!
Не оставяй това дете на произвола
под опеката на някой кръстопът!
Не заличавай усмивките и дните,
не ги обвивай в тъма.
Защото наранено този път сърцето
не ще се възроди от пепелта.
© Ангелски Греховна All rights reserved.