Като рана си сраснал във мен,
като болест до смърт нелечима,
като стон неизречен стаен,
като болка непреодолима.
Твойта кръв в мойте вени тече,
и без тебе живот не познава,
мойто малко и бедно сърце
наранено пак всичко прощава.
Остани, и макар да боли
с любовта ми, за тебе незрима,
... но те моля сега, остани...
болко моя непреодолима.