Остани, къде, къде отиваш ти!?
Ще мога ли без теб да дишам?
Ще бъда аз часовник без стрелки,
в безвремието си бавно да умирам...
Дали ще бъде залезът вълшебен
без твоята ръка на мойто рамо?
Едва ли, аз до болка съм обсебен
и с твоята любов живея само!
Със нея ден и нощ бленувам,
усещам трепета на пролетта!
Със нея знам, че съществувам,
не се страхувам даже от смъртта! ...