May 28, 2013, 1:42 PM

Остани 

  Poetry » Love
739 0 11

Остани! Тази нощ ще е нашето истинско тайнство.
Да покръстим душите си с трудна и свята любов.
Тя е ерес от плам. Заклеймено от бога пиянство.
Да надигаме с теб грехове съм безумно готов.

Остани! Нямат шанс между топли тела страховете.
Ще се моля в очите ти днес необятно смирен.
Докосни ме. Извади като сън ти от мен бесовете.
За ръцете ти нежни на този свят аз съм роден.

Остани! Изгрев палещ ревниво и страшно ни дебне;
да ни вземе нощта, да ни хвърли в самотния ден.
Дай ми сляпо видение ти във прегръдка последна,
в него двама ще бъдем едно във живота студен.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??