Не те намирам в болните си спомени,
а да те търся във душата не върви -
валят в очите ми звездите незапалени...
След утре ще си дойдеш призори
и ще приседнеш тихо до леглото
с усмивка на порочното лице,
докато бавничко забиваш острието
до дъното на моето сърце,
а аз ще се усмихвам като луда,
ще те целувам с палави коси
и във мига на най-върховната възбуда
ще ти прошепна тихо „Остани...“