Пременена в светла дреха,
искам отново да те видя аз!
Ела, дай ми ти добро, утеха,
спаси ме ти от този мраз!
Нявга пламък стопли ми душата,
в носталгичен спомен се яви ти,
ангел бял спусна се от небесата,
божествена светлина от теб блести!
И аз жадувам слънчеви лъчи,
дали сърцето ти ще се трогне?
Не, то не ме забелязва и мълчи,
ела, моля те, остани за миг поне!