Така по детски, някак си наивно
се раждат думите...
и се подреждат във куплет.
И изведнъж, напълно инстинктивно
оживяват пред лицето ми картините
красиво подредени от Поет!
Видях прасенце, със очи-мъниста в синьо
спасено от ръчички на дете.
И се разхождах тъй щастливо във градините...
след туй пък кон летящ напред и все напред.
Ще се завърна и притихнал ще полегна
в нозете ти, тъй уморен и клет. ...