Душите на самотните китари,
които върху белите скамейки,
засмени дългокоси мускетари
прегръщаха под върбовите вейки...
сега се лутат в ъглите на времето,
в олющената цветност на телата си,
из струните, чиито трели шеметни
родиха революции. И в патоса
на хипита с разголена любовност,
те бяха инструмент на свободата им -
и носеха с безбожно смела гордост
протритите следи от колената им. ...