Остарявам

Mar 5, 2017, 5:39 PM

Poetry » Humour

375 0 5

Остарявам, а съм сам-самичък,

говоря, пиша празни думи за любов,

нали съм много, много умничък и сладък,

а от самотата чак мий лошо до припадък

Но той, животът, не е като да пропишеш некви рими,

това ти отговорност, вярност и любов са трудни за устискване.

Аз почвам утре четиридесет и пет години,

а нямам нищо... ни любов, ни... думи.

Остарявам, а животът заминава,

на крайната спирка ще сляза, но сам,

обичах много, а те така и не разбраха,

животът е този, който ние сами си изберем.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-06T19:33:47+02:00

Чувствата са на приливи и отливи, така че не бързай да се отписваш. Поздрави!
fonita (Fony)

2017-03-06T10:55:20+02:00

Човек, който е обичал, не е живял напразно... не е важно да имаш тялом някой до себе си, а да можеш да обичаш и да си дал любов... https://www.youtube.com/watch?v=BP7WGKWPZKg
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-05T21:30:19+02:00

М исля, че до крайната спирка има много време и ще срещнеш желаната жена.
Веси_Еси (Еси)

2017-03-05T18:49:10+02:00

Самотата е болка. Благодарение на тази болка се научаваме да ценим. Тя може да ни научи на неща, които по друг начин няма как да разберем. Надявам се скоро да срещнеш и споделената любов. Поздравления за стихотворението! Да си жив и здрав!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-05T18:09:59+02:00

Не бъди тъжен, тя, самотата, е временно явление-ще отмине, вярвам. И друго ще дойде. Жив и здрав бъди!!!