sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Sep 17, 2009, 2:38 PM

Остатъци от слънце 

  Poetry » Love
454 0 5

Тебе пак те нямаше.
Скрил се бе зад безразличност.
Дневната си доза отчаяние
не успях да взема от очите ти.

 

Душата ми избяга разгневена,
на сърцето от никел да се оплаче,

но него го нямаше, бе заменено

от отчупено парченце самота.

 

Залезът ме приюти под небето си.

Стопли ме с остатъци от слънце

и за миг почувствах се различно,

но ми липсваха до болка пак очите ти.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??