Стенания дочу... на нощни бури,
по устните й плъзна се слана.
Изхлузила си звездните потури,
направи път на утрото нощта...
Разходи се в градината сумрака,
целуна за последно всеки клон...
Тогава под замръзналата стряха
денят се спусна в белия балкон...
.............
И скрежът във очите посинява,
потръпват премалели рамене.
Зад тежките завеси се подава ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up