Не си наливайте омраза

в душите си! И там навярно

ще връхлети като зараза

и вместо ручей, ще направи кално.

Не си измисляйте сърдечност,

дори да бъде подарена!

При нея няма "вечно", "вечност" -

ще отлети от тебе и от мене.

Не се залъгвайте с усмивки,

че хорските душù са други!

Дори и в тях скръбта прониква -

лъжа неизповядана със думи.

Недейте да скърбите всячески

за чуждите страдания напразно

и да убеждавате на все, че сте

усетили тъгата им навярно!

Когато сили нямаме да станем -

се изправим, за да има полза

за другите, които ще оставим

да следват също коловоза.

Ръце да свием, да дадем подкрепа,

да се помолим и за всички грешници.

Не е ли сътворен за туй човека -

да раздаде до крайност себе си?!

Научете се да пръскате надежда

в очи със сЪлзи неизбърсани!

Не виждате ли, че е неизбежно -

остава малко и сме свършени!