Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък.
Момиче съм
за спомен и за сбогом,
а кожата ми – бледонежна риза.
Нощта е най-обикновена (слава богу!)
рисува с мрака в сенките на рози.
Звезда от захар –
пръкнало чираче на утринта – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up