Остава щастието, винаги остава,
но вече в друго агрегатно състояние.
Дори когато си осъден на разпятие,
възкръсва то в примамливи сияния.
И ти в очите ми оставаш белегът
от бродещите лунатично блянове,
любов посърнала от режещите хребети
на хиляди вълни вградени в пяна.
Любов открила ме в полето на съдбата,
на мойри пратеница - тиха и последна,
от пръстите ми златен отпечатък
и като бъдещето тъмно предрешена. ...