May 3, 2010, 11:52 PM

Оставам оня неподкупен пламък 

  Poetry
781 0 15
Светът ми свит е в стиснато юмруче,
край лумнали морави от мечти,
дъжди от обич, цъфтят в зелено,
чертозите на изумруден свят.
Сега разтварям сребърната порта,
в която мисълта за мен е ключ -
зад нея има двор, цветя, поточе
и орех с къщичка за птици.
Не търся в тебе бездната от страсти,
в прегръдките ти чакам тишина.
Оставам оня неподкупен пламък
... по пътя ти да светя и горя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??