Остави ме да плача...
Остави ме да плача, да плача, да плача...
докато не пресъхне езерото на сълзите,
родени днес, дори да знам, че е невъзможно...,
защото това, което ме кара да плача така
е един безкраен океан, наречен любов,
в който колкото повече потъваш с любимия...
толкова повече летите нагоре към небесата...
и от там където сте и накъдето вървите...
никога няма да можете дъното да стигнете,
разстоянието ще увеличавате и доближавате
но дори и да го докоснете...в това ваше пътуване ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up