Остави ме на мира!
Ти ме викаше не веднъж да дойда.
Аз наивно тръгнах по пътя към тебе.
Беше студено, изпълнено с болка,
а моите викове още отекват в съня ми,
сплитат се, като вятър във клони,
дните ми - отронени листи,
стопяват се и остават все по-малко.
Не искам твоята игра неравна.
Не искам да чувам пак болка
в моето безсъние. Остави ме на мира!
Ще дойда, когато моята пуруша ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up