Оставих си шепа забрава
Оставих си шепа забрава
Вяра…
Вяра ли, искате? С нея ще продължите смело напред.
Надежда…
Надежда ли, търсите? Всеки нуждае се да я има поне за ден.
Любов…
Любов ли, не стига ви? Ето, вземайте моята. Давам я от сърце.
Имам и спомени пълни със обич и такива, които много болят.
Вземете ги моля, подарявам ви всичките!
Дано ви зарадват, на мен ми не трябват. Тежат ми в сърцето, но пък са истински.
През тези години, устояха на бурите. Съхраних ги някак, сега ги вземете.
Ще стигнат за всички. С добро ви ги давам. Моля ви, само пазете ги чисти!
Събрала съм в тях обич, не я разпилявайте. На който е нужна, просто му давайте.
За мен ли?...
Оставих си само шепа забрава. Друго не искам, щом него го няма.
Няма я Вярата, нито Надеждата щом любовта ни - разпиля се в нищото…
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мила приятелко този стих ме докосна не само защото се раздававаш стойчески !А защото той е пропит с много филосовски догматизъм.Стихът ти е силен дълбок и пропит с много любов!Твоето семенце е покълнало цъфнало и дало красив цвят който омайва с красота и аромат!!!Много великолепен стих!Поздравявам те с любов!!!
-
"Моля ви, само пазете ги чисти!
Събрала съм в тях обич, не я разпилявайте. "
Натъжи ме твоят зов, Ваня! Стихотворението ти е някак лишено от надежда, но все пак толкова трогателно, истинско и смислено, че няма как човек да го подмине с лекота, без да се вглъби в лиричното му послание... -
Привет на всички, спрели се при мен и оценили! Много ме зарадваха думите ви и ми дадоха крила в иначе скучният ден. Благодаря ви, приятели! Кръстина
Руми Милко Миночка -
Колкото е по-голяма щедростта,толкова по-вече в душата ти се вмества добротата,а тя ще върне и надеждата и любовта!Харесах посланието и го оценявам!
-
"Оставих си само..." Всеотдайно и... все пак с Надежда
-
Прекрасно! Пожелавам ти най-сърдечно, да не губиш своята вяра! А надеждата и любовта, те винаги са някъде около нас!
ПОЗДРАВИ!!! -
"Събрала съм в тях обич, не я разпилявайте. На който е нужна, просто му давайте." Много оптимистично и красиво послание, щом има хора като лирическата, която щедро изрича: "Ще стигнат за всички. С добро ви ги давам". Да, щом има хора като лирическата, на която не се свиди да подари най-свидното от себе си на другите, това е доказателство, че доброто у човека е непобедимо, дори и болката от изгубеното щастие, не може да предизвика негативна нагласа, не може да озлоби сърцето на лирическата героиня, тя си остава Човек с главно Ч, въпреки всичко.
Много ми хареса, поклон и за лирическата, и за прекрасната й авторка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
С тези думи ви изказвам сърдечната си благодарност, че сте тук и със мен! Фери