ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен да е добър,
да ме забрави? – в дрипавата есен – мъжът, загърбил низи от лета! –
все тъй – безесграонен, безадресен, да се завръщам с птичите ята,
да дишам – между хлебеца и ножа, и моят миг да отлети – красив,
и никого не искам да тревожа с несръчния си римен йероглиф,
да пея – и, комай, това ми стига? – щастлив да си отида някой ден.
Оставих ви безмълвната си книга – да я разлиства вятърът след мен.