Mar 6, 2015, 10:21 PM

Острието на живота 

  Poetry » Other
411 0 4

По ръба на острието

плъзга ми се битието

и живота ми на косъм

ми напомня за какво съм.

 

Имам ли си на идея

за какво сега живея?

Мисията ми каква е?

Все си мисля, че това е

мъка, чувства и неволя...

Знам, че всяка моя грешка

води ме до рана тежка.

Острието шия срязва -

с кърви пътя ми белязва.

 

Щом се плъзгам по бръснача,

значи още, още знача.

Аз съм фактор в битието:

не ме плаши острието.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Приятели за прочита и за оценката!
    Честит Празник 8-ми Март на Елица и Василка!
    Поздрави от мен и хубав празничен ден!
  • "Щом се плъзгам по бръснача,
    значи още знача, знача.
    "Смелите всеки ги уважава, страдат, но и във времето остават! Хареса ми!
  • По острието на живота вървят смелите. По гладкото всеки може.
    Браво, Колич!
  • Съзирам мъдростта на Съмърсет Моъм тук, поне като заглавие на текста, Никола. Харесах!
Random works
: ??:??