pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
883 17127
Jul 20, 2023, 9:19 PM

Острови в душата - 18 

  Poetry » Other
479 3 12

Отключи, влезе тихо той, но Поли

го чакаше сред стаята сърдита.

- Защо те няма, тате, казвай, моля!

Събудих се в леглото си завита,

а вчера знам, че легнах на дивана.

Кога дошъл си и кога самичка

отново аз в квартирата останах?

- Напразно пак ме смъмри, моя птичко!

Прегърна я, целуна ѝ челото

и после той усмихна се доволен.

- Не ме вини, момиченце, защото

без теб не правя нищо самоволно.

Когато се прибрах,  с температура

намерих те, заспала на дивана.

Денят ти на емоции бе бурен

и болест теб опита да те хване.

- При мен ли спа? - Ръката само стисках,

но бях до теб на стола – разтревожен.

И бързо да ти мине много исках,

готов да сторя даже невъзможното.

- Сега ти за закуска ли излезе?

- Наложи се да ида аз при Роси.

- Помислих, че решил си да ме глезиш.

Защо отиде, татенце? Въпросът

от мен зададен, май е неудобен! -

усмихна се тя с пламъче игриво.

- За мене, дъще, всички са удобни.

Не е добре и Роси... Търпеливи

да бъдем днес. Ще търся аз аптека.

А после и закуски ще ви взема.

- Видях наблизо тук, след двете преки.

- Дано в деня да няма пак проблеми!

 

. . .

 

- Аптеката отваря чак във десет.

Приемат стока! - мъж го информира.

"Да, свикнал съм да бъде трудно. В лесно

и глупав да е, път човек намира.

По-мъдър ли съм вече? Поговорки

главата ми превзели са отскоро!"-

помисли си Момчил и с поглед зорък

прочете на аптеката "Затворено".

Видя, че информацията точно

предал му бе любезният мъжага.

"Лекарствата изчакват на отсрочка.

Приоритет закуската налага."

Помисли си дали да пита Роси

какво да вземе, после се отказа,

защото преценил бе, че въпросът

за нея труден днес ще се окаже.

Вибрация усети и дисплеят

изписа пак познатото му име.

"Какво ли се е случило със нея?

Усещам, как тревогата гори ме!"

- От стаята ми иска да се местя

хазяинът, платила съм до днеска.

Че идват други квартиранти – вести

получил е. Но стаи на адреса

свободни нямал. В новия квартал ли

съгласие да дам и да отивам?

- Но ти си болна! Той не е разбрал ли?

Защо ще мести теб, не е правдиво!

Изчакай ме и отговор не давай.

Ще видя как е с моите хазяи.

Бъди спокойна и не натоварвай

сърцето, Роси! Що за негодяи!

Той спря пред закусвалнята най-близка

за вземе кифли три и три бозички.

"Те може с Поли друго да поискат,

но аз еднакво купил съм за всички."

 

. . . 

 

"Защо ли моят татко се забави,

открил ли е отворена аптека?" -

Полина взе въпрос да си задава

и нервност я обхващаше полека.

Когато портата на двора тракна,

прозоречните щори тя повдигна.

Не го видя, но чу врата че щракна.

- Ох, тате, най-накрая ти пристигна!

- Изми ли се? Закуска, мила, нося.

Но първо да говоря с някой искам.

Проблем отново има кака Роси,

за отговор той вече ме притиска.

Момчил откри хазяинът на двора.

Поливаше лехите той с домати.

Не бе разговорлив и често хората

приемаха това за свръх чудатост.

- Една позната търси тук квартира,

та рекох да попитам аз за стая.

Дали при теб свободна се намира?

- Едничка имам, на етажа в края.

- Тогава да пренасям ли багажа?

- Нощувки колко иска госпожата?

- Сега ще звънна аз и ще ви кажа.

- Не гледа към море – към двор с цветята.

- Чудесно, зная, че ще ѝ хареса!

- Но ползва на етажа обща баня.

- Не е капризна тя като принцеса,

надявам се доволна да остане.

 

Следва:

 

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Цитираш героя ми и ми е приятно, че го правиш. Не те плаши дългото бягане, маратонецо! Поздравявам те!💕
  • "Да, свикнал съм да бъде трудно. В лесно
    и глупав да е, път човек намира."
  • Още малко търпение, имаш сили да стигнеш до края, все пак това не е маратон и се надявам да ти носи наслада препускането от една част към друга, Лиди!
  • Засега добре ги подреди всичките, Мари. Чета и нататък.
  • Прегръщам те с благодарност, миличка Скити!💕
  • Следя, Мари! Закъснявам, но не мога да пропусна!
  • Надявам се да е така, Ники! 🥰Целта е да задържам вниманието ви и да ви карам да продължите напред до края на романа. Дано успея!
    Тони, няма да оставя героите ми да се удавят в морето на чувствата си, трява да ги спася! Лека вечер, скъпа!😘
  • Става все по-интересно!
    Мери!😍😍😍
  • Пошегувах се, Мария. Няма повече да те питам, но знаеш, че ще следя историята докрай! Усмивка в днешния ден и прекрасно настроение!
  • Но нали няма да ви е интересно, ако знаете посоката, момичета? Е, добре, замислила съм да се съберат, но ще преминат през още много неща заедно. Моралът на Роси е твърде висок и не ѝ позволява да застане между Гергана и Поли, но постепенно нещата ще се наместят. Самото дете ще ѝ помогне с чувствата си към нея. Това трябва да ви е достатъчно Тони и Злате.🥰💖
  • Поздравления, Мария! Нека Роси и Момчил да се сбъдват! И аз, като Тони, искам да ми разказваш случващото се между тях.
    В очакване съм!
  • Продължава да е все така интересно, Мария.
    Сега има шанс за Роси и Момчил!
    Като ти кажат какво ще се случи между тях, моля те ми прошушни
    Аплодирам те за хубавата история!
Random works
: ??:??