Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата
и ходеше за вести да попита.
Не беше се отпуснала душата,
в страха стоеше тя все още свита.
Нощта за тях бе непривично дълга,
макар че лятно време тя е кратка.
Когато зад прозорците се съмна,
детето каза: - Тръгваме ли, татко? ...