Острови в душата - 3
"Напича. Всяка стъпка е гореща,
записана по пясъчните длани.
Жената днес усмихната отсреща
не е ли от съдбата начертана?
Достигна я. Как грее като слънце
любезна и добра, и лъчезарна!
До нея никой няма да замръзне,
с усмивката си тя лекува рани".
- Здравейте! Пак ли плажът ни събира?
Момчил се казвам! - той ръка протегна.
- Росица съм, но другите избират
да бъда Роси! - мило се присегна
и пръсти тънки в шепата се скриха.
Усети трепет той на пеперуда.
Дълбоките очи го изумиха,
а от цвета им бе така учуден,
защото те нюансите меняха
от светло кестеняво до златисто.
Вълшебен смях наоколо разляха,
а той изрече смело, отривисто:
- Да идем ли на барчето до плажа
кафе да пием, да похапнем нещо?
- За мене - сладолед! Ще ти покажа
аз кой обичам, тате, че горещо
ми стана! - тук се включи и Полина,
задърпала Росица за ръката.
Жената нерешително застина,
но после тя обгърна рамената
на малката девойка упорита
и двете се запътиха към бара.
"Какво се случва?" - себе си попита
Момчил, усетил въздухът, че пари.
. . .
-Готова съм, изядох сладолета!
Така ли бавно пиете кафето? -
възкликна Поли, после се огледа
и каза: - Палачинки има – ето!
По бузките с чаровните трапчинки
приличаше на майка си Гергана.
Красяха я на всичките ѝ снимки,
но днес видя той в този спомен рана...
- Със карта или в брой ще ми платите? -
изведе го от унеса момчето.
- Вземете, бях приготвил аз парите,
но нещо друго мислех си, простете!
- Сега – към палачинките, девойки! -
гласът му прозвуча почти фанфарно.
Те тръгнаха – прегърнала се двойка.
"Приличат на сестри и е забавно!"
Тя Поли беше хванала през кръста.
Говореха си, спираха се двете.
След тях ситнеше Рики сам чевръсто,
а най-отзад – Момчил. Не си мислете,
че авторът тук стъпките подрежда.
Съдбата има право да го стори.
Сади във тях раздели и надежди,
а после нека "хората говорят"!
- Отказвам се сега от палачинка!
Не сме дошли, за да ядем на плажа!
Ти стройна си, приличаш на картинка,
очаквам като мен да се откажеш!
Така я отклони от апетита
с усмивка Роси. Поля я послуша.
Успя със пример личен да възпита
едно дете. Чаровната хитруша
обичаше Созопол и морето,
но тук не бяха идвали с години.
И много трудно преживя детето
онази пропаст, сред живота зинала.
Затвориха се двамата с баща си,
с приятелите спряха да излизат.
Така внезапно бурята отнася
на щастието бялата му риза.
. . .
Вървяха край морето, откъдето
подтичваше с неравни стъпки бризът.
Една вълна донесе ярко цвете.
Случайно ли откъснат бе филизът?
Росица се наведе да го вземе,
учудена какво ли прави тука.
За отговор тя не намери време,
защото пред очите забълбука
със скрита мощ посестрима голяма,
делфина на Полина да открадне.
Зад себе си остави страшна яма.
Повдигна го, под страшен стълб пропадна
любимецът ѝ морски и детето
напред изтича пак да си го вземе.
Но нова се надигна с мощ и, ето,
фучи и иска всичко да завземе...
- Внимавай, Поли, че ще те събори!
Морето разгневено днес е страшно!
Излязоха навън и всички хора,
не се прави, детенце, на бестрашно!
Но Поля бе помислила, че може
да се провре и тялото насочи.
Това Росица силно разтревожи.
Водата разгневена тъй клокочеше,
решила дива сила да покаже.
Момчил видя, че Поли е в опасност.
Влетя с два скока не за да покаже,
че е плувец добър, а безпристрастно
като спасител плажен той да действа.
Но на подводен камък ли се спъна,
водата над главата му проблесна
и той внезапно под вълна потъна.
Напрегна всички сили и изскочи
над морската повърхност със тревога.
Не знаеше къде да се насочи.
"Какво се случи с теб, дете, за Бога?"
Но после я видя и за ръката
извлече я във плитчината близка.
Страхът без милост сграбчил бе душата
на Роси и жената в миг изписка...
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И в живота има бури. Трябва да сме се научили как да плуваме в тях, но тя е още малка, нека ѝ простим, Боби!😍
-
Черно море си е бурно. Поли да не ни стряска така!
Продължавам с четенето. 😊 -
Дано и по-нататък задържа вниманието ти!🥰
-
Продължавам.
-
Може да се чете не само на брега на морето по време на лятната ни ваканция, а и на балкона вкъщи.🥰 Приемам като награда твоите думи: "много приятен за четене"!👩❤️👩
-
Този роман в стихове е много приятен за четене.
-
Хубаво ми е, че отново сте тук, момичета!🥰 Уважавам интереса ви и ви благодаря за него, Сени, Скити и Петя!💖 Отивам да пусна продължението!😊
-
Много емоция си събрала в редовте си, Мария. Браво
-
Много е хубаво, Мари, има от всичко и романтика, и загриженост, и тревога, но се надявам на щастливо продължение! Очаквам го!
Браво за идеята и реализацията и́! Поздравче!
-
Вы у меня в избранных, отсюда и мое постоянство, а вот я пока к Вам не попала)
-
Поласкана съм, Сеничка! Много се радвам, че се запали от случващото се с моите герои и пак си тук! И аз ти благодаря за постоянството!💖
-
Толкова много подробности. Попълвам речника на българския си език. И, разбира се, ще го взема със себе си в любимите си. Благодаря ти!
-
Спокойно, Доче! 💖Оставих на стоп кадър точката на кулминацията, но всичко е наред! Нали и по филмите така правят - уча се от техните режисьори! Та ние сме още в началото, няма да се лишаваме от героя си при първите морски сцени я, при това той е в плиткото. Хубава седмица да имаш, миличка, благодаря ти!🥰
-
Изправи ме на нокти... Не знам как ще дочакам развръзката...
-
Разбира се, Нинка! Платноходката на морското вдъхновение ще отведе и мен, и героите ми далече - вярвам в това!👍
-
Любопитството ме гризе, продължавай, Мари!
-
Такова обемно произведение изисква пълно отдаване и влагане на много време. Аз не можах да се култивирам в селскостопанска труженичка през тези 4-5 години, от които живея на село, но сега се мъча да докажа на себе си, че съм обединила прозата и поезията в едно. Имам нужда от подкрепата ви. Хубава неделя, Мини!👩❤️👩
-
Колко хубаво си описала случката, Мария, сякаш бях там и го видях този храбър баща! Поздравявам те за замисъла и реализацията, на нещо толкова потребно тези месеци!
-
Понеже утре не мога да пусна продължение, ще го получите във вторник.🥰
Дано и аз ви нося толкова радост, колкото и вие на мен, приятели!👍
Хубава неделя, Тони, Ники и Лина!💖 -
Владееш вниманието на читателя, а и успяваш да изненадаш. Очаквам! Поздравления, Мария!
-
С нетърпение чакам, Мери!
Ти си една сладкодумна разказвачка- и така умело и омайно, описваш всяко събитие и случка на героите! -
Драматични събития. С нетърпение чакам продължението, Мария!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
