Така и стана – сватба не голяма,
във тесен кръг на хора много близки.
И най-щастлив от всички дядо Стамен
оказа се, след сълзи в кърпа стискал.
Той бе баща на Роси и за внучка
мечтаеше старикът от години.
Не вярваше такава точно случка
със него да се случи. Но Полина –
дете послушно, умно и добричко –
разбра веднага той, че ще обикне.
Наричаше я като Роси - птичко
и бързо те след срещите им свикнаха ...