Острови в душата - 9
Гергана дълго поглед не откъсна
от тримата щастливо вдъхновени.
Сърцето ѝ в терзания се късаше
и осъзна, че вече е решена
при братовчеда, който я обича
без страх да иде и да се подложи
на нови операции пластични.
Зад океана всичко бе възможно.
Не може тази стройна хубавица
най-скъпите ѝ хора да пленява.
Дори да е всесилна като жрица,
съпругата война ѝ обявява.
Ще стане пак жената миловидна,
видът сегашен всекиго отблъсква.
Така ще върне близките си свидни
при себе си. Решена бе. Изтръска
косите си със жест категоричен,
готова пак сърцето да заключи,
а вопълът ѝ беше реторичен,
напомняше мотор на скорост включен.
. . .
Внезапната любов като коприва
расте напролет буйна и зелена.
Готова е и мъртвите във живи
да стори тя, дори и забранена.
Росица не допускаше, че може
вратата на сърцето да отвори.
Началото поиска да отложи,
усетила, че в нея пак говори
проплакалият глас на самотата.
Не искаше тя пленник да му става.
Но този ключ вълшебен на душата
отключи забранената октава
на чувствата. Нали го беше скрила!
Не е ли късно вече тя да бяга?
Животът беше книгата разлистил
да пише, вдъхновил се, нова сага,
в която героиня я направи.
В средата на полето си от чувства,
пред принципи, канони стари, нрави,
тя оправда зелените си буйства.
. . .
Момчил погледна сгушената Поли,
която спеше сладко на дивана.
Оплака се, че има гравоболие
и той предложи вкъщи да останат.
От бебе не обичаше тя шапка,
а слънцето прежуряше горещо.
Опита се по-малко да ѝ трака,
приготвяйки им за вечеря нещо.
Хазяинът бе сложил малка скара,
монтирана в красивата беседка.
Запалил бе следобедна цигара
и седнал с поглед към красива гледка.
Замисли се отново за Гергана,
учуден как успя да ги намери.
Не бе простил семейната измяна.
Затуй ли, щом го види, тя трепери?
Не чуваше молбите ѝ през сълзи,
намрази адвокатката ѝ млада.
Историята беше ясна. Пъзел
редяха двете, търсейки пощада.
- Къде си, тате? - чу гласа на Поля.
След миг тя беше вече на вратата.
Усилие положи той и воля
да скрие пак, че с буря е в душата.
- Добре ли си, детето ми, ти вече?
Ела при мене, нека те прегърна!
Вечеря вкусна майсторът изпече
и в апетитно блюдо я превърна!
- А няма ли да дойде леля Роси?
По-весело ще бъде да сме трима.
Тя не задава никога въпроси,
но отговор за всяко нещо има.
- Очаквах, че сами да сме желаеш,
но, ако искаш, мога да ѝ звънна.
- Харесвам я. Разбрал си и го знаеш.
Защо и тя да има нощ безсънна.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да видим, Лиди! Само имай търпение, мила!💕
-
Добре завърза и героите и проблемитв им, Да видим...
-
Дано, Наде, дано!🌹
-
Става все по-интересно.
-
Младене, може би беше свръх амбициозно да заявя намерението си още със започването на проекта, но аз наистина не съжалявам, че го сторих. Така сама си вдигнах летвата високо и се старая да не допусна да се случи най-лесното – просто да се промуша под нея. Но дори и до повест да стигна (ще направя справка, да разбера какъв обем трябва да се достигне, за да се нарече роман), аз пак ще съм доволна от себе си. Твоите думи ме направиха много щастлива, но се усетих и задължена към тях, защото човек винаги трябва да се стреми да показва най-доброто от себе си, а аз все още го търся, приятелю! Жив и здрав да си и Бог да бди над теб и близките ти!🥰
-
Да се напише роман е нещо много трудно. Убедил съм се от печалния си личен опит. Максимума, който успях да сътворя бе повестта ми "Кроулистът":
https://otkrovenia.com/bg/proza/kroulistyt
А ти, Мария, ни поднасяш роман в стихотворна форма, нещо изключително трудно и амбициозно. Според мен се справяш отлично. Изпитах чувство на благородна завист. По този повод си спомних за Вергилий и неговата уникална поема "Георгики", която имах щастието да прочета във феноменалният превод на Енрико Дамиани - учител на баща ми. Тя е ненадминато ръководство по земеделие.
Гордея се, че познавам майстор на поетичното слово като теб, Мария, а същевременно и жена с аристократично благородство и финес, и въплъщение на човещина и доброта. Бог да те пази. Амин! -
Героите ми ще имат още такива срещи с читателите си. Радвам се, че отново си тук, Злате! Желая ти успешна нова работна седмица от утре!🥰
-
Поздравления, Мария, чудесна е и тази част, увлекателна, дълбокожитейска, стиска за гърлото и... тръпна в очакване!
-
Старая се, а до колко успявам, вие читателите ще кажете, Скити! 🥰 И аз те поздравявам, скъпа, и ти желая чудесна нова седмица от утре!🌹
-
Мнооого добре се развива историята- заплиташ, разпиташ и приковаваш вниманието ни! Интересът ми не спира!
Поздрав, Мари! -
Отсега и аз си мисля за края с тъга, защото не искам да идва... Успокоява ме мисълта, че не сме стигнали до половината на романа и заедно имаме да минем през още увлекателни истории. Вълшебно ми е и на мен с читателите, Ники! Благодаря ти за вярата в мен!💙
-
Тази поредица ми става все по-интересна!
Нямам търпение за още и още -и ми се иска да няма край!
Вълшебница си, Мери!❤❤❤ -
Не знаех, че съм такъв "майстор", още много ми трябва, за да го докажа и на себе си, Нинка!😊 Но процесът на създаване на историята е невероятно интригуващ и не ми дава дори да спя. Мисля си, че не е само от горещините!🥰 Вече трябва да пущам в "киносалона" теб и Тони без билетче, като почетни мои гости! Много ти благодаря, мила!💕
-
Поздравления и отмен за майсторското водене на историята!
-
Казвам с удоволствие добре дошла на първата читателка на тази девета част! Много ме радваш с коментарите си, Тони, благодаря ти!💖 Ще започнат да се развиват и подробности от живота на Роси. Но – да не избързвам!🥰За съжаление, утре е понеделник и следващата част ще дойде при вас чак във вторник. По независещи от мен причини, все пак.🌹
-
На тази част потръпнах, като я прочетох. Веча не знам какъв развой ще имат тези заплетени взаимоотношения. И двете ще се борят за Момчил и Поли и става много интересно.
За пореден път те поздравявам и за замисъла, и за изпълнението!
Чакам с огромно нетърпение. Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
