Два острова - гордо неспокойни,
пият с брегове от спомени разбудени,
а океанът между тях до днес не помни
тъй близо да са те и толкоз чужди.
Едно небе, от сълзи набраздено,
една пустиня, в болка сгърчена...
Слънцето изригна с вик и разруши Вселената,
Луната с вой отхапа се, увълчена.
Океанът се надигна от утробата,
изплю съкровищата потопени,
а вятърът размаха бич със злоба -
в стихийна страст да бъдат разрушени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up