Островръхчо и Заобленчо – 9
Напъна се и връхчето прекърши,
а с другото успя да се промуши.
Историята тъй внезапно свърши,
но Островръхчо нова май надуши.
Наблизо фурна малка за закуски
и хляб горещ затваряше, когато
отнякъде човек един се спусна,
видя че не работи, но вратата
отворена все още бе. Тогава
мъжът на нея тихичко почука.
Стопанинът излезе с ей такава
голяма бяла шапка. – Кой ли тука
дошъл е хляб за вкъщи да купува? –
със любопитство взря се той в човека.
– Аз беден съм. Но, както ми се струва,
с труда си мога да платя. И нека
при теб започна аз да чиракувам.
Ала сега ти дай ми за децата
един поне... От утре ще купувам!
Забравили са как ухай кората...
Дотътриха се камъчните братя
с нескрито любопитство до хлебаря.
– Два хляба за децата ще изпратя,
я виж какви са хубави и парят!
Човекът изненадан взе торбата
и с благослов ръката му целуна.
– Ти жив и здрав бъди! А добрината
и тебе да намери! – развълнуван
едва изрече и със крачки бързи
по улицата стръмна се затича
в душата с радостта, от друг отвързана,
и с дви сълзи, напъпили в очите.
Заобленчо, доволен, че храната
не е за скалните дечица нужна,
побутна брат си, после за ръката
го хвана и поеха двама дружно
във лесната посока – все надолу.
На уличката краят беше близко.
Видяха локви със трева набола
и кал – от гуми на коли разплискана.
Тогава чуха глас познат и тънък.
Търкулчо тях за помощ ги зовеше.
Гласът по-силен стана, даже звънък
и на места към детски плач клонеше.
– Подайте ми ръка да се измъкна!
Попаднах във калта на локва гадна!
От вчера тук съм, ето, пак ще мръкне,
напатих се, напатих се безславно...
– Ще ти помогнем, тука сме и двама
със локвата голяма ще се справим.
Млъкни за малко, моля ти се, само! –
Заобленчо над него се изправи.
И Островръхчо беше се замислил
по лесен начин как това да стане.
Една кола засилена разплиска
мътилка и Търкулчо пак остана
закрит догоре от калта, горкия.
Потъна в най-дълбото и млъкна.
Заобленчо изви от камък шия
и, с пръчка да го стигне, вътре бръкна.
Но ти си знаеш, тука идва краят.
Историята утре продължава.
Послушните тогава ще узнаят
какво със трите камъчета става.
Следва:....
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Урок по добротворчество!
-
Толкова ми е хубаво, че и големи деца като теб търсят да прочетат поредната приказка и да заспят с нея! Лека нощ, Светулче ❤️🌃
-
Чета си подвизите на камъчетата братя и - в леглото. Колко е хубаво, че са и за пораснали деца. 😌
-
Утре ще изпращам детската си книжка за Беладжията на едно малко момченце и от това се вълнувам, защото знам от баща му, че четат за приключенията на новите ми герои заедно с него и чакат с нетърпение всяка следваща част. Дано камъчетата имат късмет и успеят да излязат в книжка, за да стигнат наистина до повече деца! Приемам те като тяхна добра орисница, Краси!🧡
-
Всеки ден е малко чудо, Мария - къщичката свети, някой те чака, ухае на хляб... От истории с тези забавни твои герои става ясно, че май не сме толкова пораснали. Пожелавам успех на историята и да стигне до повече деца!
-
Щастлива съм да те видя при моите камъчета, Краси!💖 Нека Новата година те направи щастлива по неподозирано магичен начин и ти разтвори къщата на чудесата!
-
Тези камънчета напълно оживяха. Има светове, за които човекът дори не подозира, че съществуват и той съвсем не е центъра на вселената
-
За много години, Миночка! Бъди здрава, сбъдвай мечти и се радвай на неспиращо вдъхновение!🥰 Благодаря, че ти приветства като първа поредната част от стихотворната повест или роман - още и на мен не ми е ясно докъде ще стигне всичко това. Но ме увлича все повече! Сякаш аз съм детето и, за да разбера какво се случва по-нататък, сядам пред компютъра моите герои сами да ми разкажат продължението на историята си.
-
Ех, Мария, как ме зарази само! С всяка следваща част, все повече се превързвам към малките ти герои, хем умни, хем трудолюбиви. За много години!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Честит празник!